4. А възлезе и Иосиф от Галилея, от града Назарет, в Юдея, в града Давидов, който се нарича Витлеем, (понеже той беше от дома и рода Давидов,)
5. да се напише с Мариам обручената нему жена, която беше непразна.
6. И когато бяха те там, изпълниха се дните й да роди;
7. И роди Сина своего първороднаго, и пови го; и положи го в яслите; защото нямаше място за тях в гостилницата.
8. И по онези места имаше овчари които нощуваха на полето, и вардеха стража през нощ за стадото си.
9. И, ето, ангел Господен застана между тях, и слава Господня ги осия, и уплашиха се със страх голям.
10. И рече им ангелът: Не бойте се, защото, ето, благовествувам ви радост голяма, която ще бъде на всичките люде.
11. Защото днес се роди вам, в града Давидов Спасител, който е Христос Господ.
12. И това ще бъде вам знамение: Ще намерите младенец повит, сложен в яслите.
13. И внезапно с ангелът наедно намери се множество войска небесна които хвалеха Бога и говореха:
14. Слава във вишних Богу, и на земята мир, в человеците благоволение.
15. И щом си отидоха ангелите от тях на небето, человеците, сиреч, овчарите рекоха си един на друг: Да идем прочее до Витлеем, и да видим това що е станало, което Господ ни изяви.
16. И дойдоха на бързо, и намериха Мариам и Иосифа и младенеца че лежеше в яслите.
17. И като видяха, разказаха речите що им се рекоха за това дете.
18. И всички които чуха почудиха се за това което овчарите им казаха.
19. А Мариам съхраняваше всички тези речи, и размисляше за тях в сърцето си.
20. И върнаха се овчарите, хвалеще и славеще Бога, за всичко що чуха и видяха според както им се бе рекло.