27. И дойде по внушението на Духа в храма; и когато родителите внесоха отрочето Исуса да сторят за него по обичаю на закона,
28. той го прие на ръцете си, и благослови Бога, и рече:
29. Нине отпущаш раба си, Владико, според речта си, с миром;
30. защото видяха очите ми твоето спасение,
31. което си приготвил пред лицето на всичките народи;
32. светлина за просвещение на езичниците, и слава на твоят народ Израил.
33. А Иосиф и майка му чудеха се за това що се казваше за него.
34. И благослови ги Симеон, и рече на майка му Мариам: Ето този лежи за падане и за възставане на мнозина в Израил, и белег за противоречие;
35. а на сама тебе меч ще прониже душата ти; за да се открият помишленията на много сърца.
36. Имаше и някоя си Анна пророчица, дъщеря Фануилева, от племето Асирово; тя беше на възраст много остаряла, и живяла бе с мъжа си седем години от девството си.
37. И тя беше вдовица като на осемдесет и четири години, която не се отдалечаваше от храма, дето нощя и деня служеше Богу в пост и молитва.
38. И тя като пристъпи в истото време славословеше Бога, и говореше за него на всички които ожидаха изкуплението в Ерусалим.
39. И като свършиха всичко според закона Господен, върнаха се в Галилея, в града си Назарет.
40. А детето растеше и укрепяваше се духом, и се изпълняше с мъдрост; и благодат Божия бе на него.