36. И в отиването му постилаха дрехите си по пътя.
37. И когато вече наближаваше до превалата на Елеонската гора, наченаха всичкото множество на учениците да се радват и да славословят Бога велегласно за всите чудеса що бяха видели;
38. и казваха: Благословен царът който иде в името Господне: мир на небето и слава във вишних!
39. И някои от Фарисеите между народа рекоха му: Учителю, запрети на учениците си.
40. И отговори и рече им: Казвам ви че ако те млъкнат, то каменете ще извикат.
41. И като наближи та видя градът, плака за него,
42. и казваше: Да бе знаел и ти, поне в този твой ден това което е за мира ти! но сега вече се скри от твоите очи.
43. Защото ще дойдат върх тебе дни, и твоите неприятели ще направят окоп около тебе, и ще те обсадят, и от всякъде ще те утеснят
44. и съсипят тебе и чадата ти в тебе, и няма да оставят в тебе камик на камик; защото не си разумел времето на посещението си.
45. И като влезе в храма, начна да изпажда тези които продаваха и купуваха;
46. и казваше им: Писано е: "Домът ми е дом за молитва: а вие го направихте пещера разбойническа."
47. И поучаваше всеки ден в храма; а първосвещениците и книжниците и първите от народа искаха да го погубят;
48. и не намерваха какво да сторят; понеже всичкият народ беше прилепнал при него да го слуша.