11. И те като слушаха това, приложи та рече и една притча, защото беше близу до Ерусалим, и те имаха на ума си че царството Божие щеше тутакси да се яви.
12. И рече: человек някой си благороден отиде в страна далечна да приеме за себе си царство и да се върне.
13. И повика десет от слугите си, и даде им десет мнаси, и рече им: Търгувайте докле дойда.
14. А гражданите негови ненавиждаха го, и изпратиха след него посланици да кажат: Не щем тогова да царува над нас.
15. И като взе царството и се върна, рече да му повикат онези слуги на които даде среброто, да узнае кой какво е припечелил.
16. И дойде първият и рече: Господи, твоята мнаса придоби десет мнаси.
17. И рече му: Добре рабе добри: понеже на най-малкото се показа верен, имай власт над десет града.
18. И дойде вторият и каза: Господи, твоята мнаса стори пет мнаси.
19. Рече и на тогова: Бъди и ти владетел над пет града.
20. Дойде и друг, и рече: Господи, ето твоята мнаса, която имах скътана в кърпа;
21. защото се боех от тебе; понеже си строг человек; вземаш което не си положил, и жънеш което не си сеял.