9. Дали ще благодари на тогоз ратая защото е свършил каквото му е било поръчано! Не се надея.
10. Така и вие, кога направите все що ви е повелено, казвайте: Ние сме раби нищожни; защото направихме това което бяхме длъжни да направим.
11. И в пътуването си към Ерусалим, минуваше през сред Самария и Галилея.
12. И веднъж когато влязваше в някое си село, срещнаха го десетмина прокажени, които се спряха издалеч;
13. и те възвисиха глас и казваха: Исусе наставниче, помилвай ни.
14. И като ги видя рече им: Идете, покажете се на свещениците; и когато отиваха, очистиха се от проказата.
15. И един от тях, като видя че изцеля, повърна се и с голям глас славеше Бога,
16. и падна на лице при нозете му, та му благодареше; и той бе Самарянин.
17. А Исус отговори и рече: Не се ли очистиха десетимата? а де са деветимата?
18. Не се ли намериха други да се върнат да въздадат слава Богу, но токо този иноплеменник?
19. И рече му: Стани та си иди: твоята вяра те изцели.
20. И, попитан от Фарисеите, кога ще дойде царството Божие, отговори им и рече: Царството Божие няма да дойде с изглеждане;
21. нито ще ви рекат: Ето тука е, или, ето там: защото ето, царството Божие вътре във вас е.