5. И рекоха апостолите Господу: Придай ни вяра.
6. А Господ рече: Ако да имахте вяра колкото зърно синапово, рекли бихте на тази черница: Изтръгни се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
7. А кой от вас, ако има ратай да му оре или да му пасе, щом си дойде от нивата, ще му рече: Мини, седни да ядеш?
8. и не ще ли да му рече: Приготви нещо да вечерям, и стегни се та ми слугувай докато ям и пия, и след това ще ядеш и пиеш ти?
9. Дали ще благодари на тогоз ратая защото е свършил каквото му е било поръчано! Не се надея.
10. Така и вие, кога направите все що ви е повелено, казвайте: Ние сме раби нищожни; защото направихме това което бяхме длъжни да направим.
11. И в пътуването си към Ерусалим, минуваше през сред Самария и Галилея.
12. И веднъж когато влязваше в някое си село, срещнаха го десетмина прокажени, които се спряха издалеч;
13. и те възвисиха глас и казваха: Исусе наставниче, помилвай ни.
14. И като ги видя рече им: Идете, покажете се на свещениците; и когато отиваха, очистиха се от проказата.
15. И един от тях, като видя че изцеля, повърна се и с голям глас славеше Бога,
16. и падна на лице при нозете му, та му благодареше; и той бе Самарянин.