1. И рече на учениците си: Не е възможно съблазните да не дойдат; но горко на оногози чрез когото дохождат!
2. По-добре би било за него да сe окачеше воденичен камик около вратa му, и да бъде хвърлен в морето, а не да съблазни едного от тези малките.
3. Внимавайте на себе си. Ако ти прегреши брат ти, погади го; и ако се покае, прости му.
4. И седем пъти на ден ако ти прегреши, и седем пъти на ден се възвърне към тебе, и каже: Покайвам се, да му простиш.
5. И рекоха апостолите Господу: Придай ни вяра.
6. А Господ рече: Ако да имахте вяра колкото зърно синапово, рекли бихте на тази черница: Изтръгни се и насади се в морето, и тя би ви послушала.
7. А кой от вас, ако има ратай да му оре или да му пасе, щом си дойде от нивата, ще му рече: Мини, седни да ядеш?
8. и не ще ли да му рече: Приготви нещо да вечерям, и стегни се та ми слугувай докато ям и пия, и след това ще ядеш и пиеш ти?
9. Дали ще благодари на тогоз ратая защото е свършил каквото му е било поръчано! Не се надея.
10. Така и вие, кога направите все що ви е повелено, казвайте: Ние сме раби нищожни; защото направихме това което бяхме длъжни да направим.
11. И в пътуването си към Ерусалим, минуваше през сред Самария и Галилея.
12. И веднъж когато влязваше в някое си село, срещнаха го десетмина прокажени, които се спряха издалеч;
13. и те възвисиха глас и казваха: Исусе наставниче, помилвай ни.
14. И като ги видя рече им: Идете, покажете се на свещениците; и когато отиваха, очистиха се от проказата.
15. И един от тях, като видя че изцеля, повърна се и с голям глас славеше Бога,