21. И желаеше да се насити от трошиците които падаха от трапезата на богатия; но и псетата идваха та лижеха раните му.
22. И дойде време та умря сиромахът; и занесоха го ангелите на лоното Авраамово. Умря и богатият и погребан бе.
23. И в пъкъла, когато беше на мъки, дига очите си и вижда издалеч Авраама, и Лазара в неговите обятия.
24. И той извика и рече: Отче Аврааме, помилвай ме, и проводи Лазара да накваси края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламик.
25. Но Авраам рече: Синко, напомни си че ти си възприел твоите добрини в живота си; така и Лазар злините; а сега той е на утешение, а ти на мъки.
26. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена пропаст голяма, така що които искат да минат от тука към вас, да не могат, нито пък които са там да преминат към нас.
27. А той рече: Моля ти се прочее, отче, да го пратиш в бащиния ми дом;
28. защото имам петима братя, да им засвидетелствува, щото да не би да дойдат и те на това мъчително място.
29. Казва му Авраам: Имат Моисея и пророците: да слушат тях.
30. А той рече: Не, отче Аврааме; но ако иде някой от мъртвите при тях, ще се покаят.
31. Пак му рече: Ако не слушат Моисея и пророците, не щат се увери нито ако някой си и от мъртвите възкръсне.