14. Всичко това чуваха и Фарисеите, които бяха сребролюбци; и присмиваха му се.
15. И рече им: Вие сте които показвате себе си праведни пред человеците; но Бог знае сърдцата ви; защото онова което е високо в человеците, то е мерзост пред Бога.
16. Законът и пророците до Иоана бяха; от тогаз царството Божие се благовествува, и всеки се нуди да влезе в него.
17. И по-лесно е небето и земята да преминат, а не една точка от закона да падне.
18. Всеки който напуща жена си, и се оженя за друга, прелюбодействува; и всеки който се ожени за напусната от мъж прелюбодействува.
19. Имаше някой си человек богат, и обличаше се в багреница и висон, и веселеше се всеки ден светло.
20. Имаше пък и някой сиромах на име Лазар който покрит със струпеи лежеше пред вратата му.
21. И желаеше да се насити от трошиците които падаха от трапезата на богатия; но и псетата идваха та лижеха раните му.
22. И дойде време та умря сиромахът; и занесоха го ангелите на лоното Авраамово. Умря и богатият и погребан бе.
23. И в пъкъла, когато беше на мъки, дига очите си и вижда издалеч Авраама, и Лазара в неговите обятия.
24. И той извика и рече: Отче Аврааме, помилвай ме, и проводи Лазара да накваси края на пръста си във вода и да разхлади езика ми; защото съм на мъки в този пламик.
25. Но Авраам рече: Синко, напомни си че ти си възприел твоите добрини в живота си; така и Лазар злините; а сега той е на утешение, а ти на мъки.
26. И освен всичко това, между нас и вас е утвърдена пропаст голяма, така що които искат да минат от тука към вас, да не могат, нито пък които са там да преминат към нас.