1. Говореше още на учениците си: беше някой си богат человек, който имаше домостроител; и го наковладиха нему че разсипва имението му.
2. И повика го и рече му: Що е това което слушам за тебе? дай сметката на домостроителството си; защото не можеш вече да си домостроител.
3. Тогаз домостроителът рече в себе си: Що да сторя? понеже господарът ми отнема от мене домостроителството. Да копая не мога: да прося срам ме е.
4. Разумях що да направя, за да ме приемат в къщите си кога бъда изместен от домостроителството.
5. И повика всекиго от длъжниците на господаря си; и рече на първия: Колко си длъжен на господаря ми?
6. А той рече: Сто вати масло. И рече му: Вземи записката си, и седни скоро та напиши петдесет.
7. После рече другиму: А ти колко си длъжен? И той рече: Сто кори жито. И казва му: Земи си записката и пиши осемдесет.
8. И похвали господарът неправедният домостроител че разумно сторил; защото синовете на този век в своя си род са по-хитри от синовете на виделината.
9. И аз ви казвам: Направете си приятели от богатството на неправдата, за да ви приемат във вечните обиталища когато оскудеете.
10. Верният в малкото, и в многото е верен; а неправедният в малкото, и в многото е неправеден.
11. И тъй, ако в неправедното богатство вие не бидохте верни, кой ще ви повери истинното богатство?