Старият Завет

Новият Завет

Лука 11:1-8 Цариградски (BG1871)

1. И когато бе той на едно място та се молеше, като престана, рече му някой си от учениците му: Господи, научи ни да се молим, както и Иоан е научил учениците си.

2. А той им рече: Когато се молите думайте: Отче наш който си на небеса, Да се свети името твое; Да дойде царството твое; Да бъде волята твоя както на небето така и на земята;

3. Хляба наш насъщния давай ни го всеки ден:

4. И прости ни греховете ни, защото и ние прощаваме на всеки наш длъжник; И не въведи нас в изкушение, но избави нас от лукаваго.

5. И рече им: Кой от вас ако би имал приятел, и отиде при него по сред нощ и му рече: Друже, дай ми на заем три хляба;

6. понеже един приятел ми дойде от път, и нямам що да сложа пред него;

7. а той да отговори извътре и да каже: Недей ми досажда: вратата са вече затворени, и децата ми са на леглото с мене: не мога да стана да ти дам.

8. Казвам ви че ако не стане да му даде защото му е приятел, то поне за неговата безочливост ще стане и ще му даде колкото му трябва.

Прочетете пълната глава Лука 11