28. И рече му: Право си отговорил; това прави и ще живееш.
29. Но той понеже искаше да оправдае себе си, рече Исусу: И кой е ближният мой?
30. На това отговори Исус и рече: человек някой слязваше от Ерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които, като го обраха и нараниха, отидоха си, и го оставиха полумъртъв.
31. И по случай някой си свещеник слязваше по него път: и като го видя, мина от среща и замина.
32. Подобно и Левит някой, като стигна на това място, дойде, видя, мина от среща и замина.
33. Но един Самарянин като пътуваше дойде до него, и като го видя смили се,
34. и пристъпи та превърза раните му, като възливаше масло и вино; после го възкачи на добитъка си, та го занесе в гостилницата, и пригоди му.
35. И на утрешния ден когато си похождаше, извади та даде два динария гостилнику, и рече му: Пригодявай му: и каквото повече иждивиш аз на връщане ще ти платя.
36. И тъй, от тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците?
37. А той рече: Този който му стори милост. Тогаз Исус му рече: Иди, и ти така прави.
38. И в отиването им влезе Исус в някое село: и жена някоя си на име Марта го прие у дома си.
39. И тя имаше сестра нарицаема Мария, която бе седнала до нозете Исусови и слушаше словото негово.
40. А Марта се мълвеше за многото слугуване; и застана та рече: Господи, не брежиш ли, че сестра ми ме остави сама да слугувам? речи й прочее да ми помогне.
41. Отговори Исус, и рече й: Марто, Марто, грижиш се и мълвиш се за много неща;
42. но едно е потребно; а Мария избра добрата част, която няма да се отнеме от нея.