Старият Завет

Новият Завет

Лука 10:25-38 Цариградски (BG1871)

25. И, ето, някой законник стана да го изпитва, и казваше: Учителю, какво да правя за да наследя живот вечен?

26. А той му рече: В закона що е писано? как четеш?

27. И той отговори, и рече: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и със всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си."

28. И рече му: Право си отговорил; това прави и ще живееш.

29. Но той понеже искаше да оправдае себе си, рече Исусу: И кой е ближният мой?

30. На това отговори Исус и рече: человек някой слязваше от Ерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които, като го обраха и нараниха, отидоха си, и го оставиха полумъртъв.

31. И по случай някой си свещеник слязваше по него път: и като го видя, мина от среща и замина.

32. Подобно и Левит някой, като стигна на това място, дойде, видя, мина от среща и замина.

33. Но един Самарянин като пътуваше дойде до него, и като го видя смили се,

34. и пристъпи та превърза раните му, като възливаше масло и вино; после го възкачи на добитъка си, та го занесе в гостилницата, и пригоди му.

35. И на утрешния ден когато си похождаше, извади та даде два динария гостилнику, и рече му: Пригодявай му: и каквото повече иждивиш аз на връщане ще ти платя.

36. И тъй, от тези тримата кой ти се вижда да е бил ближен на изпадналия в разбойниците?

37. А той рече: Този който му стори милост. Тогаз Исус му рече: Иди, и ти така прави.

38. И в отиването им влезе Исус в някое село: и жена някоя си на име Марта го прие у дома си.

Прочетете пълната глава Лука 10