21. В този час възрадва се духом Исус, и рече: Благодаря ти, Отче, Господи на небето и на земята, че си утаил това от мъдри и разумни, и открил си го на младенци; ей, Отче, защото така бе угодно пред тебе.
22. Всичко ми е предадено от Отца ми; и освен Отца никой друг не знае кой е Синът, и кой е Отец никой друг не знае тъкмо Синът, и онзи комуто би рачил Синът да го открие.
23. Обърна се после особно към учениците, и рече: Блажени очите, които виждат това което вие видите.
24. Защото ви казвам, че мнозина пророци и царе пожелаха да видят това което вие виждате, и не видяха, и да чуят това що чуете, и не са чули.
25. И, ето, някой законник стана да го изпитва, и казваше: Учителю, какво да правя за да наследя живот вечен?
26. А той му рече: В закона що е писано? как четеш?
27. И той отговори, и рече: "Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичката си сила, и със всичкия си ум, и ближнаго твоего както самаго себе си."
28. И рече му: Право си отговорил; това прави и ще живееш.
29. Но той понеже искаше да оправдае себе си, рече Исусу: И кой е ближният мой?
30. На това отговори Исус и рече: человек някой слязваше от Ерусалим в Иерихон и налетя на разбойници, които, като го обраха и нараниха, отидоха си, и го оставиха полумъртъв.
31. И по случай някой си свещеник слязваше по него път: и като го видя, мина от среща и замина.
32. Подобно и Левит някой, като стигна на това място, дойде, видя, мина от среща и замина.