46. И рече Мариам: Величае душата ми Господа,
47. и възрадва се духът ми в Бога спасителя моего
48. Защото пригледа на смирението на рабинята си; и, ето, от нине ще ме ублажават всичките родове.
49. Защото Силният ми стори величие, и свето е неговото име,
50. и неговата милост е от род в род върх тези които му се боят.
51. Сътвори сила със своята мишца; разпръсна горделивите с мислите на сърцето им.
52. Свали силните от престолите им, и въздигна смирените.
53. Гладните изпълни с добрини, а богатите отпрати празни.
54. Помогна на Израиля своят раб, като помена милостта си,
55. (като говори на отците ни,) на Авраама и на семето негово до века.
56. И седе Мариам с нея до три месеца; и се завърна у дома си.
57. А Елисавета се изпълни времето й да роди; и роди син.
58. И чуха съседите и роднините й, че е възвеличил Господ своята към нея милост, и радваха се с нея.
59. И в осмия ден дойдоха да обрежат детето, и наричаха го, по бащиното му име, Захария.
60. И отговори майка му, и рече: Не, но ще се нарече Иоан.
61. И рекоха й че: Никой няма в рода ти който да се нарича с това име.
62. И киваха на баща му как би искал той да го нарече.
63. А той поиска дъсчица, и написа тези думи: Иоан е името му. И почудиха се всички.
64. И тоз час се отвориха устата му и езикът му; и говореше и благославяше Бога.