20. И, ето, ще мълчиш и не ще можеш да говориш, до денят в който ще бъде това, защото не хвана вяра на думите ми, които ще се сбъдат на времето си.
21. И народът чакаше Захария; и чудеха се че се бавеше в храма.
22. А когато излезе, не можеше да им продума, и разумяха че е видение видял в храма, и той им киваше, и оставаше нем.
23. И като се изпълниха дните на службата му, отиде у дома си.
24. А след тия дни зачна жена му Елисавет, и таеше се пет месеца и думаше:
25. Така ми стори Господ в дните в които пригледна да отнеме укорът ми измежду человеците.
26. А в шестият месец проводен бе ангел Гавриил от Бога в град Галилейски, на който името е Назарет,
27. при една девица сгодена за мъж на име Иосиф, от дома Давидов, а името на девицата Мариам.
28. И като влезе ангелът при нея, рече: Радвай се благодатная! Господ е с тебе: благословена си ти между жените.
29. А тя щом го видя смути се от думата му и размишляваше какво ще бъде това поздравление.
30. И рече й ангелът: Не бой се, Мариам; защото си намерила благодат у Бога.
31. И ето ще зачнеш в утробата си, и ще родиш син, и ще наречеш името му ИСУС.
32. Той ще бъде велик, и Син на Вишнаго ще се нарече; и ще му даде Господ Бог престола на отца му Давида;
33. И ще царува над дома Яков във веки, и царството му не ще да има край.
34. И рече Мариам на ангела: Как ще бъде това? понеже мъж не зная?
35. И отговори ангелът, и рече й: Дух Светий ще дойде върху ти, и сила на Вишнаго ще те осени; за това и светото което се ражда от тебе, Син Божий ще се нарече.
36. И ето, твоята сродница Елисавет, и тя в старините си зачена син, и този е шестий месец за нея, която се неплодна казваше;
37. защото няма у Бога невъзможно нещо.