1. После, след четиринадесет години пак възлязох в Ерусалим с Варнава, като взех със себе си и Тита.
2. И то възлязох по откровение та им предложих евангелието което проповядвам между езичниците, особно пред знаменитите, да не би напраздно да тичам или да съм тичал.
3. Но нито Тит, който бе с мене, ако и да беше Елин, не бе принуден да се обреже;
4. а тези лъжебратя които са се вкраднали и примъкнали да съгледателствуват нашата свобода която имаме в Христа Исуса за да ни поработят,
5. на тях ни на час не отстъпихме да им се покорим, и то за да пребъде във вас евангелската истина.
6. А за тези които се мислят че са нещо, каквито и да са били някога, мене ми е все едно; (Бог не гледа на лицето на человека;) защото знаменитите не ми приложиха нищо повече;
7. но напротив, щом видяха че бях поверен да проповядвам евангелието на необрязаните, както Петър на обрязаните,
8. (защото който подействува в Петра за апостолство между обрязаните подействува и в мене за в езичниците,)
9. и като познаха дадената мене благодат, Яков и Кифа и Иоан, които се виждаха че са стълпове, дадоха десници на общение на мене и на Варнава за да идем ние в езичниците, а те в обрязаните.