Старият Завет

Новият Завет

Филипяни 4:3-14 Цариградски (BG1871)

3. още и тебе моля, искренни мой съдружниче, помагай им които наедно с мене се подвизаваха в благовествуването, наедно и с Климента и другите мои сътрудници, на които имената са в книгата на живота.

4. Радвайте се всякога в Господа: пак ще река: Радвайте се.

5. Кротостта ви да бъде позната на всичките человеци. Господ е близу.

6. За нищо недейте се грижи; но във всяко с благодарение казвайте прошенията си на Бога с молитва и молене;

7. и мир Божий, който превъзходи всеки ум, ще съхрани сърдцата ви и помишленията ви в Христа Исуса.

8. Следователно, братие, което е истинно, което е честно, което е праведно, което е чисто, което е любезно, което е доброхвално, ако има някоя добродетел, и ако има някоя похвала, това размишлявайте.

9. Което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, това правете; и Бог на мира ще бъде с вас.

10. Аз се много възрадвах в Господа че сега най-после показахте изново процветеваща вашата за мене грижа; за което се погрижихте, но нямахте благовремие.

11. Не че по оскъдност казвам това; защото аз се научих да съм задоволен в каквото се намервам.

12. Знам да живея оскъдно, знам и изобилно да живея: всякъде и всякак съм научен и да съм сит и да съм гладен, и да съм в изобилие и да съм в скъдност.

13. Всичко мога чрез Христа който ме укрепява.

14. Но добре сторихте че взехте участие в скръбта ми.

Прочетете пълната глава Филипяни 4