Старият Завет

Новият Завет

Филипяни 2:17-28 Цариградски (BG1871)

17. Но, ако и да се приносям аз възлияние на жертвата и за служението на вашата вяра, радвам се и сърадвам се с всички вас.

18. И така и вие се радвайте и сърадвайте се с мене.

19. И надея се на Господа Исуса скоро да проводя до вас Тимотея, да се утеша духом и аз като разбера за вашето състояние.

20. Защото нямам другиго никого на еднакъв дух с мене който да се погрижи искренно за вас;

21. понеже всичките търсят своето си, а не което е на Христа Исуса;

22. а вие знаете неговата верност че, както чадо с отца си слугува с мене в благовествуването.

23. И тъй, надея се него да проводя тутакси щом разбера как ще стане с мене;

24. а уверен съм в Господа че и сам скоро ще дойда.

25. Помислих обаче за нуждно да проводя до вас Епафродита, брата и сътрудника и сподвижника моего, а вашего посланика и служителя на потребата ми;

26. понеже милееше за всички вас, и тъжеше защото бяхте чули че бе болен.

27. И наистина боледува близу до смърт; но Бог го помилва, и не тъкмо него, но и мене, да ми не стане скърб върх скърб.

28. За това и по-скоро го проводих, да се възрадвате като го видите пак, и аз да бъда по-безскърбен.

Прочетете пълната глава Филипяни 2