7. Защото голяма радост и утешение имаме за твоята любов, понеже сърдцата на светиите отпочинаха си чрез тебе, брате.
8. За това, ако и да имам голямо дързновение в Христа да ти повелявам това което подобава,
9. но по любов повече те моля, такъв както съм, като Павел старец, а сега и узник Исус Христов.
10. Моля ти се за моето чадо Онисима когото родих в оковите си,
11. който беше някога си непотребен на тебе, а сега и на тебе и на мене потребен;
12. когото проваждам назад. А ти него, сиреч, утробата ми, приими;
13. Когото аз исках да задържа при мене си да ми слугува вмясто тебе в оковите за евангелието;
14. но без твоето мнение не рачих да сторя нищо, да не би твоето добро да бъде като по нужда, но самоволно.
15. Защото може-би за това да се е отлъчил от тебе за малко време за да го приемеш за всякога,
16. не вече както раб, но по-горе от раб, брат възлюбен, особно на мене, а колко повече на тебе, и по плът и в Господа!
17. И тъй, ако имаш мене за съдружник, приими него както мене.
18. И ако те е в нещо обидил или ти е длъжен, мини това на моя сметка.
19. Аз Павел писах с ръката си, аз ще платя; да ти не река че ти ми си длъжен и сам себе си.
20. Тъй, брате, дано да получа аз това добро от тебе в Господа: успокой сърцето ми в Господа.
21. Уверен от твоето послушание, писах ти; и зная че и повече от колкото ти казвам ще сториш.
22. А между това приготвяй ми обиталище, понеже се надея че с молитвите ви ще бъда подарен вам.
23. Поздравяват те Епафрас моят съпленник в Христа Исуса,
24. Марко, Аристарх, Димас, Лука, сътрудниците мои.
25. Благодатта на Господа нашего Исуса Христа да бъде с вашият дух. Амин.