Старият Завет

Новият Завет

Филимон 1:6-19 Цариградски (BG1871)

6. да бъде общението на твоята вяра деятелно в познание на всяко добро което има у вас в Христа Исуса.

7. Защото голяма радост и утешение имаме за твоята любов, понеже сърдцата на светиите отпочинаха си чрез тебе, брате.

8. За това, ако и да имам голямо дързновение в Христа да ти повелявам това което подобава,

9. но по любов повече те моля, такъв както съм, като Павел старец, а сега и узник Исус Христов.

10. Моля ти се за моето чадо Онисима когото родих в оковите си,

11. който беше някога си непотребен на тебе, а сега и на тебе и на мене потребен;

12. когото проваждам назад. А ти него, сиреч, утробата ми, приими;

13. Когото аз исках да задържа при мене си да ми слугува вмясто тебе в оковите за евангелието;

14. но без твоето мнение не рачих да сторя нищо, да не би твоето добро да бъде като по нужда, но самоволно.

15. Защото може-би за това да се е отлъчил от тебе за малко време за да го приемеш за всякога,

16. не вече както раб, но по-горе от раб, брат възлюбен, особно на мене, а колко повече на тебе, и по плът и в Господа!

17. И тъй, ако имаш мене за съдружник, приими него както мене.

18. И ако те е в нещо обидил или ти е длъжен, мини това на моя сметка.

19. Аз Павел писах с ръката си, аз ще платя; да ти не река че ти ми си длъжен и сам себе си.

Прочетете пълната глава Филимон 1