10. Защото Бог не е неправеден че да забрави вашето дело и труда на любовта която показахте към неговото име като послужихте и служите на светиите.
11. И желаем всеки от вас да показва истото прилежание за пълно уверение на надеждата до край.
12. Да не бивате лениви, но подражатели на тези които чрез вяра и дълготърпение наследяват обещанията.
13. Защото Бог като даваше обещание Аврааму, понеже нямаше никого по-голям от себе си в когото да се закълне, закле се в себе си
14. и каза: "Наистина, с благословение ще те благословя, и с умножаване ще те умножа;"
15. и така с дълготърпението получи обещанието.
16. Защото человеците се кълнат в по-големият от тях, и клетвата за утвърждение бива свършване на всяко противоречие между тях;
17. в което Бог, като искаше да покаже повече непреложното свое намерение към наследниците на обещанието, употреби средство клетвата,
18. така щото чрез две непреложни неща в които не е възможно да слъже Бог да имаме твърдо утешение ние които сме прибегнали да се хванем за предлежащата надежда;
19. която имаме както укор на душата безопасен и твърд, и който влязва в най-вътрешното на завесата;
20. дето Исус влезе за нас предтеча, като стана първосвещеник във веки по чина Мелхиседеков.