1. Защото всеки първосвещеник който се взема измежду человеците за человеците се поставя в служене към Бога да принося дарове и жертви за греховете,
2. такъв който може да има състрадание към невежите и заблуждаващите, защото и сам е обложен с немощ;
3. и за това е длъжен, както за народа, така и за себе си да принося жертва за греховете.
4. И никой не взема на себе си тази почест освен този който се призовава от Бога както и Аарон.
5. Тъй и Христос не прослави себе си да стане първосвещеник, но този който му е рекъл: "Син мой си ти, аз днес те родих;"
6. както и на друго място казва: "Ти си Свещеник във веки по чинът Мелхиседеков;"
7. който в дните на плътта си, като принесе със силно викане и със сълзи моления и молби тому който можеше да го избави от смърт, и послушан биде заради благоговейнството си,
8. ако и Син да бе, научи се на послушание от това което пострада,
9. и като се усъвършенствува стана причинител на вечно спасение на всички що му са послушни,