9. Следователно за народа Божий остава упокоение.
10. Защото който е влязъл в неговото упокоение и той си почина от своите си дела, както Бог от неговите си.
11. И тъй, да се постараем да влезем в това упокоение, за да не падне някой в истия пример на непокорството.
12. Защото Божието слово е живо, и деятелно, и по-остро от всеки меч остър и от двете страни, и проминва до разделението на душата и на духа, на ставите и на мозъка, и издирва помишленията и намеренията сърдечни;
13. и няма никое създание да не е явно пред него, но всичкото е голо и разкрито пред очите на тогоз към когото е нашият ответ.
14. И тъй, като имаме велик Първосвещеник който е проминал небесата, Исуса Сина Божия, нека държим това изповядване.
15. Защото нямаме първосвещеник който да не може да пострада с нас в нашите немощи, но който освен грях, изкушен бе подобно нам всякак.
16. И тъй, да пристъпваме с дързновение към престола на благодатта, за да приемем милост и да намерим благодат за помощ във време на нужда.