1. И тъй, понеже ни остава обещание да влезем в неговото упокоение, нека се убоим да не би да се яви някой от вас че се е лишил от него.
2. Защото нам се благовести както и тям; но тях ги не ползува словото което чуха, понеже в тези които го бяха чули не беше размесено с вяра.
3. Защото влязваме в упокоението ние които повярвахме, като рече: "Така се заклех в гнева си че няма да влязат в моето упокоение," ако и да са били свършени делата Божии от поставянето на света.
4. Защото негде си е рекъл за седмият ден така: "И почина си Бог в седмия ден от всичките си дела;"
5. и на това място пак: "Няма да влязат в моето упокоение."
6. И тъй, понеже остава някои да влязат в него, и тези на които се от по-напред благовести не са влезли заради непокорството,
7. пак определява някой ден, "Днес," като казва чрез Давида, подир толкози време, както се рече: "Днес, ако чуете неговият глас, не ожесточавайте сърдцата си."
8. Защото ако бе им дал Исус Навин упокоение, след това не би говорил за друг ден.