4. Не сте се съпротивили още до кръв като се борите срещу греха.
5. И забравили сте увещанието което ви говори както и синове и казва: "Сине мой, не презирай наказанието Господне; нито да ослабваш кога те обличава;
6. защото когото Господ обича наказва го; и бие всякого сина когото приима."
7. Ако търпите наказание, Бог се докарва с вас като със синове; защото кой син е когото не наказва баща му?
8. Ако ли сте без наказание на което всички участвуваха, то сте прелюбодейчища, а не синове.
9. Освен това, бащите си по плът имахме наказатели, и почитахме ги; не щем ли се повече покори Отцу на духовете и да живеем?
10. Защото те за малко време са ни наказвали според каквото им е било угодно, а той, за наша полза, да станем съучастници на неговата светост.
11. И всяко наказание по настоещем не се вижда да е на радост, но на скърб; а после принося мирен плод от правда на тези които са обучени чрез него.
12. За това, "стегнете ослабналите ръце и разслабените колене,"
13. и "направете на нозете си прави пътища," за да не се изкриви хромото, но повече да изцелее.
14. Търсете мир с всички, и светост, без която никой няма да види Господа;
15. и гледайте да не би да е лишен някой от Божията благодат; да не би изникнал горчив някой корен и да ви докара повреда, и да се не заразят мнозина от него;
16. да не би да е някой блудник или нечист, както Исав, който за едно ястие продаде първородството си;
17. понеже знаете че и насетне когато искаше да наследи благословението отхвърлен бе; защото не намери място за покаяние у баща си ако и да го потърси със сълзи.
18. Защото вие не сте пристъпили до гора осязаема и разгорена с огън, и до тъма, и мрак, и буря,
19. и до тръбен звук и глас на думи, който глас тези що чуха примолиха се да им се не говори вече слово;
20. (защото не стърпяваха това що им се повеляваше, че: "И животно ако би да се допре до гората, с камене ще бъде убито, [или със стрела устрелено;"]