18. Защото вие не сте пристъпили до гора осязаема и разгорена с огън, и до тъма, и мрак, и буря,
19. и до тръбен звук и глас на думи, който глас тези що чуха примолиха се да им се не говори вече слово;
20. (защото не стърпяваха това що им се повеляваше, че: "И животно ако би да се допре до гората, с камене ще бъде убито, [или със стрела устрелено;"]
21. и толкоз страшно бе видимото щото Моисей рече: "Много съм уплашен и разтреперан;")
22. но пристъпихте до гората Сион, и до града на Бога живаго, небесния Ерусалим, и до безчетни ангели,
23. при тържеството и църквата на първородните които са написани на небеса, и при Бога Съдника на всичките, и при духовете на праведните които са стигнали до съвършенството,
24. и при Исуса Ходатая на новия завет, и при кръвта на поръсването която говори по-добре от Авелевата.
25. Внимавайте да не презрите тогози който говори; защото, ако те не избегнаха от наказанието като презреха тогози който им говореше на земята, колко не щем избегна ние ако се отвърнем от тогози който говори от небеса;
26. на когото гласът разклати земята тогаз, а сега се обеща и рече: "Още еднъж аз ще поклатя, не току земята, но и небето."
27. А това "Още еднъж" знаменува преместването на тези неща които се колебаят като що са направени, за да останат тези които се не колебаят.
28. За това, понеже приимаме царство което се не колебае, трябва да имаме благодатта чрез която да служим Богу благоприятно с почест и благоговение;
29. защото Бог наш е огън пояждащ.