1. Следователно и ние, като сме обиколени от толкъв облак свидетели, да отхвърлим всяка тегота и греха който ни лесно сплита, и с търпение да тичаме на предлежащето нам поприще,
2. като гледаме на Исуса, началника и съвършителя на вярата, който заради предлежащата нему радост претърпе кръст като презре срама, и седна отдясно на престола Божий.
3. Защото мислете за тогоз който претърпе на себе си таквоз противоречие от грешните, да ви не дотегнува и да не бивате слабодушни.
4. Не сте се съпротивили още до кръв като се борите срещу греха.
5. И забравили сте увещанието което ви говори както и синове и казва: "Сине мой, не презирай наказанието Господне; нито да ослабваш кога те обличава;
6. защото когото Господ обича наказва го; и бие всякого сина когото приима."
7. Ако търпите наказание, Бог се докарва с вас като със синове; защото кой син е когото не наказва баща му?
8. Ако ли сте без наказание на което всички участвуваха, то сте прелюбодейчища, а не синове.
9. Освен това, бащите си по плът имахме наказатели, и почитахме ги; не щем ли се повече покори Отцу на духовете и да живеем?
10. Защото те за малко време са ни наказвали според каквото им е било угодно, а той, за наша полза, да станем съучастници на неговата светост.