15. А и Дух Светий свидетелствува нам; защото, като рече по-напред:
16. "Този е заветът който ще им завещая след онези дни, казва Господ: Ще вложа законите си в сърдцата им, и ще ги напиша в умовете им,"
17. прилага, "И греховете им и беззаконията им няма вече да помена."
18. А дето има прощение за тях няма вече приношение за грях.
19. И тъй, братие, като имаме дързновение да влезем в светилището чрез кръвта Исусова,
20. през новия и живия път който е той отворил за нас през завесата, сиреч плътта си,
21. и като имаме велик Свещеник над Божия дом,
22. нека пристъпваме с истинно сърдце в пълна вяра, със сърдца очистени от лукава съвест, и с тяло измито в чиста вода:
23. нека държим непоколебимо изповеданието на надеждата, защото е верен той който се обеща;
24. и да се грижим един за друг, да се поощряваме на любов и на добри дела;
25. да не оставяме събирането си както имат обичай някои си, но да се подканяме един друг; и толко повече колкото виждате че денът наближава.
26. Защото, ако ние съгрешаваме самоволно от как сме познали истината, не остава вече жертва за грехове,
27. но страшно някое ожидание на съд, и разярение на огъня който ще изпояде противниците.
28. Ако би някой да се отрече от закона Моисеев, при двама или трима свидетели умира без пожалване:
29. за колко по-жестоко наказание, мислите, ще се удостои този който е потъпкал сина Божия, и е взимал за скверна кръвта на завета с която е осветен, и е укорил Духа на благодатта!
30. Защото знаем тогози който е рекъл: "Мене принадлежи отмъщението, аз ще заплатя," казва Господ; и пак: "Господ ще съди своя народ."
31. Страшно е да падне някой в ръцете на Бога живаго.
32. Докарвайте си още на ум първите дни, в които, от как се просветихте, претърпехте голяма борба за страдания,
33. кога опозорявани с хули и скърби, кога пък като участвувахте на тези които страдаха така.