26. И като дойде Савел в Ерусалим стараеше се да се придружи с учениците; но всички се боеха от него, понеже не вярваха че е ученик.
27. А Варнава го взе та го доведе при апостолите, и разказа им как е видял Господа в пътя, и че му е говорил, и как в Дамаск е проповядвал с дързновение в името Исусово.
28. И вхождаше и изхождаше с тях в Ерусалим, и дързновено проповядваше в името на Господа Исуса.
29. И говореше и препираше се с Елинистите; а те гледаха да го убият.
30. Това като разумяха братята заведоха го в Кесария и отпратиха го в Тарс.
31. И тогаз по всичка Юдея и Галилея и Самария църквите имаха мир и назидаваха се, и, като ходеха в страх Господен и с утешението на Светаго Духа, умножаваха се.
32. И стана, когато Петър обхождаше всичките, да слезе и до светиите които живееха в Лида.
33. И намери там някого человека на име Еней който беше разслабен, и от осем години все лежеше на постелка.
34. И рече му Петър: Енее, изцелява те Исус Христос; стани и постели си сам си. И тоз час стана.
35. И видяха го всички които живееха в Лида и в Сарон, които се обърнаха към Господа.
36. А в Иопия имаше някоя ученица на име Тавита, (което изтълкувано ще рече, Сърна:) тя бе изпълнена с добри дела и с милостини които правеше.
37. И случи се през тез дни тя да се поболи и да умре; и като я окъпаха туриха я в горница.
38. И понеже Лида беше близу до Иопия, учениците като чуха че Петър е там проводиха до него двама человеци, и молеха го да се не облени да дойде до тях.
39. И стана Петър и отиде с тях; и щом дойде, изведоха го в горницата; и представиха се пред него всичките вдовици та плачеха, и показваха му ризи и дрехи които им правеше Сърна когато бе с тях.