1. А Савел, като дишаше още устрашаване и убийство върх учениците Господни, отиде при първосвещеника,
2. и поиска от него писма до съборищата в Дамаск, че ако би да намери някои от този път, мъже и жени, да ги докара вързани в Ерусалим.
3. И на отиване когато наближаваше Дамаск внезапно блесна около него светлина от небето.
4. И като падна той на земята, чу глас който му говореше: Савле, Савле, защо ме гониш?
5. А той рече: Кой си ти, Господи? И Господ му рече: Аз съм Исус когото ти гониш: не ти е лесно да риташ срещу остен.
6. А той разтреперан и смаян рече: Господи, що искаш да сторя? И Господ му рече: Стани и влез в града, и ще ти се каже що трябва да правиш.
7. А мъжете които го придружаваха, като чуеха гласа а не виждаха никого, стояха като вцепени.
8. И стана Савел от земята, и с отворени очи не виждаше никого; и водеха го за ръка та го въведоха в Дамаск.
9. И три дни мина без да види, и не яде нито пи.
10. А в Дамаск имаше един ученик на име Анания; и рече му Господ във видение: Анание. А той рече: Ето ме, Господи.
11. И Господ му рече: Стани та иди на улицата която се казва Права, и попитай в дома на Юда за някого си на име Савел, Тарсянин; защото, ето, се моли;
12. и видя във видение едного человека на име Анания че влезе и тури ръка на него за да прогледа.
13. И отговори Анания: Господи, чух от мнозина за тогоз человека колко злини е сторил на твоите светии в Ерусалим.
14. И тука има власт от пръвосвещенниците да върже всички които призовават твоето име.
15. А Господ му рече: Иди, защото съсъд избран ми е той да носи моето име пред народи и царе, и пред синовете Израилеви;
16. защото аз ще му покажа все що има да пострада за името ми.