54. А те като чуеха това, късаха им се сърцата от яд, и скърцаха със зъби на него.
55. А Стефан, изпълнен с Дух Свет, погледна на небето и видя славата Божия, и Исуса че стоеше отдясно на Бога;
56. и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Сина человеческаго че стои отдясно на Бога.
57. Но те като извикаха с глас голям затулиха си ушите и единодушно се впуснаха върх него.
58. И като го изведоха вън из града, хвърлиха върх него камене. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на някой момък на име Савел.
59. И хвърляха камене върх Стефана, който се молеше и казваше: Господи Исусе, приими духа ми.
60. И като коленичи извика с глас голям: Господи, не им считай този грях. И това като рече заспа.