Старият Завет

Новият Завет

Деяния 7:49-60 Цариградски (BG1871)

49. "Небето е престол мой, а земята е подножие на нозете ми. Кой храм ще съградите за мене? казва Господ; или кое място за моя почивка?

50. Всичко това не направи ли го моята ръка? "

51. Твърдоглави и с необрязани сърдца и уши! вие всякога се противите Духу Светому; както бащите ви така и вие.

52. Кого от пророците не изгониха отците ви? а още и убиха ония които предизвестиха за идването на тогози Праведника на когото вие сега станахте предатели и убийци -

53. вие които приехте закона чрез служението ангелско, и не го удържахте.

54. А те като чуеха това, късаха им се сърцата от яд, и скърцаха със зъби на него.

55. А Стефан, изпълнен с Дух Свет, погледна на небето и видя славата Божия, и Исуса че стоеше отдясно на Бога;

56. и рече: Ето, виждам небесата отворени, и Сина человеческаго че стои отдясно на Бога.

57. Но те като извикаха с глас голям затулиха си ушите и единодушно се впуснаха върх него.

58. И като го изведоха вън из града, хвърлиха върх него камене. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на някой момък на име Савел.

59. И хвърляха камене върх Стефана, който се молеше и казваше: Господи Исусе, приими духа ми.

60. И като коленичи извика с глас голям: Господи, не им считай този грях. И това като рече заспа.

Прочетете пълната глава Деяния 7