11. И дойде глад над всичката земя Египетска и Ханаанска, и скърб голяма; и отците наши не намерваха прехрана.
12. А Яков, като чу че има жито в Египет, изпрати първий път отците наши;
13. и на втория път познат бе Иосиф на братята си, и известен стана Иосифовът род Фараону.
14. И проводи Иосиф та призова баща си Якова и всичкото си сродство, седемдесет и пет души.
15. И слезе Яков в Египет, и умря там той и отците наши;
16. и пренесоха ги в Сихем, и положиха ги в гроба който купи Авраам със цена на сребро от синовете на Емора Сихемова.
17. И като наближаваше времето на обещанието което Бог с клетва се обеща Аврааму, нарасна народът и умножи се в Египет
18. докле настана друг цар който не знаеше Иосифа.
19. Той с коварно мъдруване върх нашия народ притесни отците ни до толко щото да хвърлят децата си за да не остават живи.
20. В това време се роди Моисей, и прекрасен беше пред Бога; и храниха го три месеца в бащиният му дом.
21. А когато го хвърлиха, взе го Фараоновата дъщеря и отхрани го да бъде неин син.
22. И научен биде Моисей на всичката Египетска мъдрост, и силен бе словом и делом.
23. И като навършваше четиридесетата година на възрастта си, дойде му на сърдце да иде да нагледа братята си, синовете Израилеви;
24. И понеже видя някого си от тях обиждан отбрани го, и стори отмъщение за притесняемия като порази Египтянина.
25. И мислеше да се свестят братята му че Бог чрез негова ръка им дава избавление; но те се не свестиха.
26. И на утрешния ден яви им се когато някои от тях се биеха, и накара ги да се примирят, и рече: человеци, вие сте братя: защо се един друг обиждате?
27. А този който онеправдаваше ближният си отпъди го, и рече: Кой те постави началник и съдник над нас?
28. Да ли искаш да убиеш и мене както уби вчера Египтянина?