26. Тогаз отиде войводата със слугите и доведе ги, не на сила; защото се боеха от народа да ги не убият с камене.
27. И като ги доведоха поставиха ги пред събора; и попита ги първосвещеникът,
28. и рече: Не ви ли заръчахме и запретихме да не поучавате в това име? И, ето, напълнихте Ерусалим с вашето поучение, и искате да докарате върх нас кръвта на тогоз человека.
29. И отговори Петър и апостолите и рекоха: Подобава да се покоряваме повече Богу, нежели на человеците.
30. Бог на отците наши възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво.
31. Него Бог с десницата си въздигна за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля, и прощение на греховете.
32. И в тези неща свидетели нему сме ние и Дух Светий когото Бог даде на онези които го слушат.
33. А те като чуха това късаха се от яд, и наговаряха се да ги убият.
34. Но Фарисей някой си на име Гамалиил, законоучител, когото всичкий народ почиташе, стана в съборището и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
35. и рече им: Мъже Израиляни, помислете си добре, какво ще направите върх тези человеци.
36. Защото преди тез дни повдигна се Тевда и казваше за себе си да е голям някой си, при когото се прилепиха до четиристотин души на чет; който биде убит, и всички които му се покоряваха разидоха се и изчезнаха.
37. След него се повдигна Юда Галилеянинът във времето на написването, и отвлече подире си доста народ; и той загина, и всички които се поведоха след него разпръснаха се.
38. И сега ви казвам, оттеглете се от тези человеци и оставете ги; защото това намерение или това дело, ако би да е от человеци, ще се развали;