12. И пак много знамения и чудеса биваха в народа чрез ръцете на апостолите; (и всички единодушно бяха в притвора Соломонов.
13. А от другите никой не смееше да се прилепява при тях; народът обаче ги имаше на почест.
14. И прилагаха се повече вярващи в Господа, множество мъже и жени;)
15. така щото изнасяха болните по улиците и слагаха ги на постелки и на одрове, да би поне сянката Петрова в минуването му да осени някого от тях.
16. Събираха се още в Ерусалим и множество от околните градове та носеха болни и страдащи от нечисти духове; и всички получаваха изцеление.
17. Тогаз стана първосвещеникът, и всички които бяха с него, що принадлежеха на Садукейската ерес, изпълнени със завист,
18. и туриха ръце на апостолите и затвориха ги в общата тъмница.
19. Но ангел Господен през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече:
20. Идете и застанете в храма та говорете на народа всичките думи на този живот.
21. Те като чуха това на съвнуване влязоха в храма и поучаваха. А когато дойде първосвещеникът и които бяха с него, свикаха събора и всичкото старейшинство на синовете Израилеви, и проводиха в тъмницата да доведат апостолите.
22. Но слугите като отидоха не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха
23. и рекоха: Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите стояха вън пред вратата; и като отворихме не намерихме никого вътре.
24. И като чуха тези думи свещеникът и войводата на храма и първосвещениците, в недоумение бяха за тях какво ще бъде това.