5. И той ги гледаше с внимание, с надежда да вземе нещо от тях.
6. И Петър рече: Сребро и злато аз нямам; но което имам, това ти давам: в името на Исуса Христа Назарянина, стани и ходи.
7. И като го хвана за дясната ръка дигна го; и тоз час утвърдиха се плесните и глезните му.
8. И скочи та се изправи и ходеше; и влезе с тях в храма та ходеше и скачаше и славеше Бога.
9. И видя го всичкият народ че ходи и слави Бога.
10. и познаваха го че бе той който седеше за милостиня при красните врата на храма; и останаха в ужас и удивление голямо за това което се бе случило нему.