22. И сега, ето, аз вързан духом отхождам в Ерусалим без да зная що има да ми се случи там,
23. освен това що Дух Светий свидетелствува във всеки град и казва че вързвания и скърби ме очакват.
24. Но не ме е грижа за нищо от това, нито ми е свиден животът ми, докле да изкарам пътя си с радост, и служението което приех от Господа Исуса да проповядвам евангелието на Божията благодат.
25. И сега, ето, аз зная че няма вече да видите лицето ми вие всинца между които минах та проповядах царството Божие.
26. За това, свидетелствувам ви на днешния ден че аз съм чист от кръвта на всички;
27. защото не се посвених да ви не известя всичката воля Божия.
28. И тъй, внимайте на себе си и всичкото стадо над което Дух Светий ви постави епископи, да пасете църквата на Господа Бога която със собствената си кръв той придоби.
29. Защото аз знам това, че след моето отхождане ще да навлязат между вас върли вълци на които не ще да е свидно стадото.
30. И от сами вас ще възстанат человеци които ще говорят развратно, за да отвлачат учениците след себе си.
31. За това, бъдете будни, и помнете че три години деня и нощя не престанах от да поучавам със сълзи всекиго едного от вас.
32. И нине, братие, препоръчам ви на Бога и на словото на неговата благодат, което може да ви назидава и да ви даде наследие между всичките осветени.
33. На никого среброто или златото или дрехата не пожелах.
34. И сами знаете че за моите потреби, и за потребите на онези които бяха с мене, тези мои ръце послужиха.
35. Всякак ви показах че така трудеще се трябва да помагате на немощните, и да помните думите на Господа Исуса че той рече: По-блажено е да дава някой от колкото да взема.
36. И това като рече коленичи и помоли се с всички тях.
37. И всички плакаха много; и припаднаха на Павла на врата и го целуваха,
38. оскърбени най-много за речта която каза, че няма да видят вече лицето му. И го изпроводиха до кораба.