5. А тогава имаше в Ерусалим да живеят Юдеи, человеци благочестиви от всеки народ що има под небето.
6. И щом се разчу това, събра се народът; и смутиха се; защото всеки един от тях чуеше ги да говорят неговият език.
7. И смаяни всички чудеха се, и думаха си един на друг: Ето, всички тези които говорят не са ли Галилеяни?
8. И как ние ги чуем да говорят всеки по собствения наш език в който сме родени?
9. Партяни и Мидяни и Еламити, и които населяват Месопотамия, Юдея и Кападокия, Понт и Азия,
10. Фригия и Памфилия, Египет и Ливийските страни които са около Киринея, и чужденци от Рим, Юдеи и прозелити,
11. Критяни и Араби, чуем ги да говорят по нашите езици величията Божии.
12. И смаяни всички недоумяваха се, и един на друг си думаха: Какво ли ще е това?
13. А други им се присмиваха и казваха че са пили много сладко вино.
14. А Петър с единадесетте стана, възвиси гласа си, и проговори им: Мъже Юдеяни, и всинца които живеете в Ерусалим, това да знаете, и дайте внимание на моите думи;
15. защото тези не са пияни както вие мислите, понеже е третий час на деня;