Старият Завет

Новият Завет

Деяния 2:25-37 Цариградски (BG1871)

25. Защото Давид казва за него: "Гледах Господа пред себе си винаги; понеже е от дясната ми страна, да се не поклатя;

26. за това сърдцето ми се развесели, и зарадва се езикът ми; а още и плътта ми в надежда ще почива;

27. защото няма да оставиш душата ми в ад, нито ще оставиш преподобния си да види изтление:

28. изявил си ми пътищата на живота: с лицето си ще ме изпълниш с веселба."

29. Мъже братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида че умря и погребен бе, и гробът му е у нас до днешния ден.

30. И тъй, понеже беше пророк и знаеше че с клетвата му се закле Бог че от плода на неговите чресла по плът ще въздигне Христа, да го постави на престола му,

31. предвидя и говори за възкресението Христово, че не бе оставена душата негова в ад, нито плътта му видя изтление.

32. Тогоз Исуса възкреси Бог, на което ние всинца сме свидетели.

33. И тъй, като се възнесе с Божията десница, и взе от Отца обещанието на Светаго Духа, изля това което сега вие виждате и чуете.

34. Защото Давид не е възлязъл на небеса; но той казва: "Рече Господ Господу моему: Седи от дясно ми

35. докле положа враговете твои подножие на нозете ти."

36. И тъй, здраво да знае всичкий дом Израилев че тогоз Исуса когото вие разпехте, Бог е него направил Господ и Помазаник.

37. Това като чуха те, дойде сърдцето им в умиление, и рекоха на Петра и на другите апостоли: Що да сторим, мъже братие?

Прочетете пълната глава Деяния 2