23. А в онова време голям метеж стана за пътя Господен.
24. Защото златар някой си на име Димитрий, който правеше сребърни храмчета на Артемида, и даваше на художниците голяма печалба,
25. като събра тях, още и други работници които работеха таквизи неща, рече: Братие, вие знаете че от тази работа е нашата прехрана.
26. И сега видите и чуете че не само в Ефес, но току-речи във всичка Азия, този Павел предума и обърна много народ, като казва че не са богове тези които се правят с человечески ръце.
27. И не само това наше художество е в опасност да дойде в презрение, но и храмът на великата богиня Артемида да се счита за нищо; и ще се съсипе нейното величие която цяла Азия и вселената почита.
28. Това откак зачуха те изпълнени с гняв викаха и казваха: Велика е Артемида Ефеская!
29. И смущението се разпростря по всичкия град; и впуснаха се единодушно на позорището, като дръпнаха със себе си Македонците Гаия и Аристарха, Павловите спътници.
30. А когато Павел щеше да влезе между народа, учениците го не пуснаха.
31. Така и някои от Азийските началници, понеже му бяха приятели, проводиха до него и молеха му се да се не показва на позорището.
32. И тъй, едни викаха едно, а други друго; защото събранието беше неразбрано, и повечето не знаеха защо се бяха събрали.