Старият Завет

Новият Завет

Деяния 17:26-34 Цариградски (BG1871)

26. и създал е от една кръв всичкия род человечески да живеят по всичкото лице на земята, и определил е преднаречените времена и пределите на населението им;

27. за да търсят Господа дано би го поне напипали и намерили; ако и да не е далеч той от всекиго едного от нас;

28. защото в него живеем и движим се и съществуваме; както и някои от вашите стихотворци са рекли: "Защото и негов род сме."

29. И тъй, като сме род Божий, не трябва да мислим че Божеството е подобно на злато, или на сребро, или на камик, изработен с изкуство и измишление человеческо.

30. Бог прочее като презира времената на невежеството сега повелява на всичките человеци на всякъде да се покаят;

31. защото е отредил ден в който ще съди вселенната праведно чрез человека когото е определил, и даде уверение на всичките като го възкреси от мъртвите.

32. А те като чуха възкресението на мъртвите, едни се ругаеха, а други рекоха: За това пак щем те слуша.

33. И така Павел излезе отпомежду тях.

34. А някои человеци се прилепиха при него и повярваха; между които беше и Дионисий Ареопагит, и някоя си жена на име Дамар, и други още с тях.

Прочетете пълната глава Деяния 17