4. И като ходеха по градовете, предаваха им да държат наредбите удобрени от апостолите и презвитерите в Ерусалим.
5. И така църквите се утвърдяваха във вярата, и от ден на ден числото им се умножаваше.
6. И като преминаха Фригия и Галатийската земя, понеже им се възбрани от Духа Светаго да проповядат словото в Азия,
7. дойдоха в Мизия, и предприемаха да идат във Витиния; но Духът не им допусти.
8. И като изминаха Мизия, слязоха в Троада.
9. И яви се Павлу нощем видение: человек някой си Македонец стоеше та му се молеше и казваше: Мини в Македония и помогни ни.
10. И щом видя видението тутакси поискахме да идем в Македония, като разумяхме че Господ ни призовава да проповядваме евангелието на тях.
11. И тъй, като се отвезохме от Троада, преминахме право на Самотрак, и на утринта в Неапол,
12. и от там във Филипи, който е първий град на онази част от Македония, и поселение Римско. В този град преседяхме няколко дена;
13. и в съботата излязохме вън от града край една река дето имаше обичай да става молба, и седнахме та говорехме на събраните там жени.
14. И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, която продаваше багреници, слушаше; и ней Господ отвори сърдцето да внимава на това което Павел говореше.
15. И като се кръсти тя и домът й, помоли ни се и казваше: Ако ме припознавате че съм верна Господу, влезте в къщата ми да седите. И принуди ни.