24. който като взе таквоз заръчване тури ги в най-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.
25. И посреднощ Павел и Сила молеха се и славеха Бога; а запрените ги слушаха.
26. И внезапно стана трус голям, така щото поклатиха се основанията на тъмницата, и тутакси отвориха се всичките врата, и на всичките оковите се развързаха.
27. И като се събуди стражарът и видя отворени вратата на тъмницата, измъкна нож и щеше да се убие, понеже мислеше че са избегнали запрените.
28. Но Павел извика с висок глас и рече: Недей струва никое зло на себе си; защото всинца сме тука.
29. И поиска стражарът свещи, вскочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30. и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася?
31. А те рекоха: Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще се спасиш ти и домът ти.
32. И говориха словото Господне нему и на всичките които бяха в дома му.
33. И взе ги в този истия час през нощта та им изми раните; и без забава кръсти се той и своите му всички.
34. И като ги заведе в къщата си сложи им трапеза; и зарадва се със всичкия си дом защото повярва в Бога.
35. И когато се разсъмна войводите проводиха паличниците да рекат: Пусни онези человеци.
36. И стражарът извести тези думи на Павла, че: Войводите проводиха да ви пуснем; и тъй, сега излезте и идете си с миром.
37. Но Павел им рече: Като ни биха пред народа без да ни съдят, нас които сме Римляни, хвърлиха ни в тъмница, и сега тайно ли ни изваждат? То не става; но те да дойдат и да ни изведат.
38. И паличниците възвестиха тези думи на войводите; а те като чуха че били Римляни, убояха се;
39. и дойдоха та ги умолиха, и като ги изведоха молеха им се да излязат из града.
40. А те като излязоха из тъмницата отидоха у Лидини, и като видяха братята утешиха ги, и от там тръгнаха.