18. Това правеше много дни наред. И понеже дотегна на Павла, обърна се и рече духу: Повелявам ти в името на Исуса Христа да излезеш из нея. И излезе в тоз час.
19. А като видяха господарите й че изчезна надеждата на печалбата им, уловиха Павла и Сила и завлекоха ги на тържището при началниците.
20. И като ги изведоха при войводите рекоха: Тези человеци са Юдеи, и смущават града ни,
21. и проповядват обичаи които нам, като Римляни, не ни е простено да ги приимаме нито да ги правим.
22. И навали народът върх тях; и войводите разкъсаха дрехите им, и заповядаха да ги бият с тояги.
23. И като ги биха много туриха ги в тъмница, и заръчаха на тъмничния страж да ги варди здраво;
24. който като взе таквоз заръчване тури ги в най-вътрешната тъмница, и стегна добре нозете им в клада.
25. И посреднощ Павел и Сила молеха се и славеха Бога; а запрените ги слушаха.
26. И внезапно стана трус голям, така щото поклатиха се основанията на тъмницата, и тутакси отвориха се всичките врата, и на всичките оковите се развързаха.
27. И като се събуди стражарът и видя отворени вратата на тъмницата, измъкна нож и щеше да се убие, понеже мислеше че са избегнали запрените.
28. Но Павел извика с висок глас и рече: Недей струва никое зло на себе си; защото всинца сме тука.
29. И поиска стражарът свещи, вскочи вътре, и разтреперан падна пред Павла и Сила;
30. и изведе ги вън и рече: Господа, що трябва да сторя за да се спася?
31. А те рекоха: Повярвай в Господа Исуса Христа, и ще се спасиш ти и домът ти.