12. и от там във Филипи, който е първий град на онази част от Македония, и поселение Римско. В този град преседяхме няколко дена;
13. и в съботата излязохме вън от града край една река дето имаше обичай да става молба, и седнахме та говорехме на събраните там жени.
14. И някоя си богобоязлива жена на име Лидия, от град Тиатир, която продаваше багреници, слушаше; и ней Господ отвори сърдцето да внимава на това което Павел говореше.
15. И като се кръсти тя и домът й, помоли ни се и казваше: Ако ме припознавате че съм верна Господу, влезте в къщата ми да седите. И принуди ни.
16. И като отхождахме на молба, срещна ни една слугиня която имаше дух предвещателен, която даваше много печалба на господарите си като проричаше.
17. Тя вървеше след Павла и нас, и викаше и казваше: Тези человеци са раби на Бога Вишнаго, които проповядват нам път на спасение.
18. Това правеше много дни наред. И понеже дотегна на Павла, обърна се и рече духу: Повелявам ти в името на Исуса Христа да излезеш из нея. И излезе в тоз час.
19. А като видяха господарите й че изчезна надеждата на печалбата им, уловиха Павла и Сила и завлекоха ги на тържището при началниците.
20. И като ги изведоха при войводите рекоха: Тези человеци са Юдеи, и смущават града ни,
21. и проповядват обичаи които нам, като Римляни, не ни е простено да ги приимаме нито да ги правим.
22. И навали народът върх тях; и войводите разкъсаха дрехите им, и заповядаха да ги бият с тояги.