5. И тъй, Петра вардеха в тъмницата; а от църквата ставаше усърдна молба към Бога за него.
6. И когато щеше Ирод да го изведе, през тази нощ Петър спеше между двама войни, вързан с две вериги; и стражари пред вратата вардеха тъмницата.
7. И, ето, ангел Господен предстана, и светлина осия стаята; и ангелът като побута Петра по ребрата, разбуди го и рече му: Ставай скоро. И паднаха веригите от ръцете му.
8. И рече му ангелът: Опаши се, и обуй сандалията си. И стори така. И казва му: Облечи дрехата си, и ела след мене.
9. И Петър излезе и отиваше след него, и не знаеше че е истинно това което ставаше от ангела, но мислеше си че видение види.
10. А като преминаха първата стража и втората дойдоха до железните врата които водят към града, и те им се отвориха от самосебе си; и от там като излязоха изминаха една улица, и тутакси ангелът отстъпи от него.
11. И Петър дойде в себе си и рече: Сега наистина зная че Господ проводи ангела своего и ме избави из ръката Иродова и от всичкото очакване на Юдейския народ.
12. И като си помисли дойде в къщата на Мария, майката на Иоана нарицаемаго Марка, дето имаше мнозина събрани та се молеха Богу.
13. И когато похлопа Петър на пътните врата, пристъпи една слугиня на име Рода да послуша кой е.
14. И щом позна Петровия глас, от радост не отвори вратата, но затече се и даде известие че Петър стои пред вратата.
15. А те й рекоха: Ти си луда; но тя потвърдяваше че това що им казва е така. А те думаха: Неговът ангел е.
16. А Петър стоеше та хлопаше; и като отвориха, видяха го, и смаяха се.