3. Благодаря Богу, комуто от прародители още служа с чиста съвест, че непрестанно те поменувам в молбите си ден и нощ,
4. и като помня сълзите ти желая да те видя за да се изпълня с радост;
5. понеже си докарвам на памет нелицемерната в тебе вяра, която изпърво обитаваше в баба ти Лоида и в майка ти Евникия, а уверен съм че и в тебе.
6. По тази причина ти напомням да разпаляш Божието дарование което е в тебе от възлагането на моите ръце.
7. Защото Бог не даде нам дух на боязън, но дух на сила и любов и целомъдрие.
8. И тъй, не се срамувай от свидетелството на Господа нашего, нито от мене неговия узник, но стани участник в злостраданията на евангелието по силата от Бога,
9. който е спасил нас и призвал със свето призвание, не според делата ни, но по своето предложение и по дадената нам преди вечните времена благодат в Христа Исуса,
10. а която се откри нине чрез явлението на Спаса нашего Исуса Христа, който унищожи смъртта, и осия живота и безсмъртието чрез евангелието;
11. на което бидох поставен аз проповедник и апостол и учител на езичниците;
12. за която причина и страдам това. Но не се срамувам; защото зная в кого съм повярвал, и уверен съм че е силен да упази залога мой до онзи ден.
13. Дръж примера на здравите думи които си чул от мене във вяра и любов която е в Христа Исуса.
14. Добрия залог упази чрез Духа Светаго който живее в нас.
15. Ти знаеш това, че всички които са в Азия отвърнаха се от мене, от които е Фигел и Ермоген.
16. Господ да даде милост на дома Онисифоров; защото много пъти ме упокои, и не се усрами от оковите ми,