1. Още, братие, обявяваме ви Божията благодат дадената на църквите в Македония;
2. че, като търпят голямо утеснение, преумножената тяхна радост и дълбоката им нищета показаха преизобилно богатството на тяхната щедрост;
3. защото според силата си (това го свидетелствувам), и повече от силата си, доброволни се посочиха,
4. като ни умоляваха с голямо приканване да приеме дара им и участието в служението на светиите;
5. и не само както се надеехме, но себе си отдадоха първом Господу, а после нам, с волята Божия;
6. така щото примолихме се на Тита както бе започел така и да доизкара във вас и това благодеяние.
7. И тъй, както изобилвате във всяко нещо, във вяра и в слово и в разум и във всяко усърдие и в любовта си към нас, така да преизобилвате и в това благодеяние.
8. Това не ви го казвам като заповед, но чрез усърдието на другите да опитам и искреността на вашата любов;