11. И тъй, като знаем страха Господен, человеците убеждаваме, а на Бога сме известни; надея се още че и на вашите съвести сме известни.
12. Защото не препоръчваме себе си на вас, но даваме ви причина да се хвалите с нас, за да има що да речете на тези които се хвалят от лице, а не от сърдце.
13. Защото ако сме се изумили, то за Бога; ако ли здраво мислим, то заради вас.
14. Защото любовта Христова ни принуждава; понеже сме разсъдили за това че, ако е умрял един за всичките, то всичките са умрели;
15. и умря за всичките, за да не живеят вече живите за себе си, но за тогоз който е умрял и възкръснал за тях.
16. За това, ние от нине не знаем никого по плът; а пък, ако и да знаехме Христа по плът, но сега вече така го не знаем.
17. За то ако е някой в Христа, той е създание ново; ветхото премина, ето, всичко стана ново.
18. А всичко е от Бога, който ни примира със себе си чрез Исуса Христа, и даде нам служенето на примиряването;
19. сиреч, Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си като не вменяваше на человеците прегрешенията им, и вложи в нас словото на примирението.
20. И тъй, от Христова страна посланници сме, като че Бог чрез нас умолява: молим ви от Христова страна, примирете се с Бога.
21. Защото тогоз който грях не е знаял Бог за нас го грешен направи за да станем ние чрез него праведни пред Бога.